Който се страхува от руската класика - Достоевски, Чехов и най-вече Гогол, да не чете тази книга. Който познава /или поне си ги спомня без ужас/ тези автори, ще прочете бързо, с удоволствие и разбира се, малко тъга тази книга. Доколкото си спомням темата за малкия човек тръгва от Гогол, има я при Достоевски, има я в много други автори, между които и Ивлин Уо и неговия мистър Дребнариба. Шабан Баш /Главен мухльо/преминава през живота тих, безличен, невидим. Волкан Таш /Вулканичен камък/ е истински жив, силен и устремен само вътре във себе си. Ватандаш /Гражданин/ е този самобитен поет, който изразява гражданската си позиция чрез стихове в градските кенефи. Всички те живеят в един човек, всички те са един човек, малкият човек, който избира свободата и независимостта на безличието и анонимността.
"Неизчерпаемата простащина направи главите и душите да затъпеят, да не различават красивото от грозното, истината от лъжата, лиши ги от чувство, лошият писател пропъди добрия. При това положение цялата отплата за труда ми щяха да бъдат едва малко пари и малко известност. Аз избрах безименната свобода. И честно казано, не съжалявам." Гражданин
Приятно четене на този, който се навие да я чете.
Share
Няма коментари:
Публикуване на коментар