Отново за книгите и авторите

Тъй като не съм от великите съвременни бг писатели, всеки ден бълващи велики мисли, трябва да бъда провокирана, за да споделя нещо в този блог. Това, което ме провокира днес, е една статия /да ме прощава авторът, че не му запомних името/ за съвременна наша разказвачка, която се оплаква, че получава награди, а няма читатели. Към статията обръщение няма дата, та затова не се знае кога е написана - тази година, миналата или преди години. Но това няма значение, т.к. проблемът си е налице и днес. Аз съм от тези, които не четат бг автори, няколко пъти съм се напъвала, но все не се получава. Взаимната любов между автор и читател имам пред вид. Е, получи се с Димитър Динев и Илия Троянов, но пък те не се водят съвременни бг писатели. Последният такъв, чиято книга се излъгах да си купя, беше Георги Илиев "Животът и смъртта на Господин Илиев". Преди 4 години. Сигурна съм, че вече никой не си спомня за него и неговата книга, то няма и какво да си спомни човек. Благодарение на интернет могат да се четат откъси от книги на съвременни бг писатели и да се предпази човек от грешката да си купи самата книга. Иначе се въртят имена, говори се за тях, има и леко прехласване. Едно такова ми се наби в последно време - това на Калин Терзийски. Не го познавам, но няма и да се запознаем. Реших като примерна читателка да погледна какво пише този майстор на съвременното слово, но си поставих условие - ако ми хареса първото изречение, което прочета, ще си купя книгата. Не си я купих, даже не си спомням как се казваше. Маниерност - ето какво видях, това е бичът за всички наши автори, маниерност. Разбрах, че съм постъпила добре, когато след няколко дни прочетох една статия от същия на тема лекарските протести. Този човек беше написал не знам колко си реда по проблем, от който си нямаше и понятие, но по начин да се хареса на масата злобари, които шетат по форумите. Защитаваше тезата, че харесва приятелите си лекари, които взимат 700 лева, но не харесва тези, които изкарват с труда и знанията си много повече. Е как да се доверя на човек с такава робска психика, че и да си купя негова книга. Едно време се казваше, че книгата е прозорец към света, а светът на този човек е много ограничен, ето затова няма да бъда негов читател.
И тъй като нещата със съвременните бг автори са, както се казва, в киреча, обръщам поглед назад и с удоволствие взимам "Тътени" на Цончо Родев. Прекрасно написана книга, макар тематиката да е такава, че само книжни динозаври като мен могат да я четат в 21. век. Share

За Л'Еуропео

 Вчерашният ден премина в една битка между читателите на това допреди два броя великолепно списание и феновете на Любен Дилов. Оказва се, че като защитаваш това, което харесваш, ти ставаш част от отбор, който противоборства на друг отбор. Не е така. Читателите на списанието защитават правото си да имат поне на два месеца, поне едно кътче, в което да приютят зажаднелите си за нещо истинско души. Тези, които четат Л'Еуропео, са една малка група хора, свикнали да мислят, да претеглят нещата, да четат качествена литература, да не се поддават на истерии около нещо модно.Т.е. това са устойчиви на бутафорната действителност люде, от които "няма полза", защото са трудни за манипулиране. Те не са агресивни, не обиждат, но въпреки това дразнят. Дразнят с особената форма на кротко високомерие, което е просто следствие от натрупано знание и умение да се борави с езика. Списанието беше една утеха за тях, че и в тази абсолютно безхаберна държавица, в която пошлостта ни ограбва всеки ден, може да има нещо качествено, нещо истинско и нещо наистина премислено, нещо, на което му личеше, че се прави не само с желание, а и със стремежа да бъде пълноценно и професионално. То беше и възможност за българските автори да ни покажат, че могат да излязат извън рамката на домашното, на дребнотемието и че широтата на ума и познанието не е запазена марка само за чуждестранните им колеги. Т.е. в това списание българското участие не се съизмерваше с чуждото, то му беше равностойно. Признавам си, че изпитвах истинска гордост от това. И ако има хора, които не са били наясно с ролята на главния редактор, сега вече са разбрали колко е важна тя. Промените, които се направиха, този път доказаха, че има незаменими хора. А дали марката е по-голяма от умния и можещия, предстои да видим. Share