Странни имена

Един слънчев есенен следобед из Кърджали, където ни посрещнаха серия от странни, за да не ги нарека нелепи, надписи над магазини и обществени места. Снимките са правени с мобилен и не са на фокус, но вече ще знам да си нося фотоапарата, когато предприемам неочаквани пътешествия из родината.

В дъното  над вратата пише "Автогара XXI век"

                                            Това е детски магазин "Илюзия"

                            Тук се чете малко по-добре: клуб "На всеки километър"- Позитано 29

                             Магазин "Китайски сезони", има и магазин "Евроазия"

 Има и фотографско студио "Енигма", но снимката съвсем не се е получила, малко по-ясно се вижда надписът на магазина вдясно - магазин за дрехи "Позитив"

Share

Тези дни много се ядосах. Прочетох някъде из нета, че било много лошо дето се давали по телевизията турски сериали и как се промивал мозъкът на родните телезрители. Това българинът много обича да се пише интелектуалец, да се превъзнася как цени изкуството и да твори все световнозначими неща, а най-обича да си пази родната глупотевина само защото е родна. Едно такова нещо вървеше в неделя вечерта по БНТ1 - филм на Иглика Трифонова за някакво писмо от Америка. Аз и дотам стигнах - до надписите кой е режисьорът и до първите пет минути от филма, а и кой ли нормален човек може да стигне по-далеч. Колко време може да се издържи този абсурд - двама млади, момче и момиче, се разхождат безцелно из една стая, пушат, промърморват нещо си /в бг филмите продължава нищо да не се чува/ и почват да гледат през един малък прозорец, камерата показва какво гледат няколко протяжни минути - е, гледат един голям блок с много балкони, камерата се движи от единия до другия край на този блок. Много забавно, много съдържателно и много поучително. Нищо подобно, една голяма тъпня. Моля ви, хора, спрете да правите филми, срамувам се от вас. Не ви бива и това е. Ми те турските сериали са на светлинни години по качество и мисъл пред нашите "сериозни" филми. Гледала съм няколко серии от различни сериали, повече не ме интересуват, защото на мен лично са ми скучни, а не защото съм много извисена, но не затова иде дума. Какво показват хората? Показват съвременния начин на живот и взаимоотношенията между хората, и го показват точно такъв и такива каквито са си. Няма нищо напудрено и фалшиво. Била съм известно време на гости на едно турско семейство, заможно малко над средното. Ходихме с тях на гости и посрещахме роднини, познати. Те са точно такива, каквито са във филмите, така си говорят на "како", "бате", целуват ръце на по-възрастните, младите гледат срамежливо надолу, когато им говори някой по-голям. Има ги сложните роднински връзки, клюките, недоволството от някой роднина, но когато има голям проблем, всички са заедно, обединени.

Няма да забравя един случай, който е много показателен за начина на мислене на онези хора. Отиваме в един мол, действието се развива в Измир през 2002-2003,тогава ние още не бяхме виждали молове, за да си купи домакинята ни козметика. Избира едни скъпи кремове и пудри и отиват на щанда да плащат с мъжа и. Той започва кротко и многословно да говори нещо на двете млади продавачки, а те слушат с интерес и мълчат. Мина известно време и ние, нервничейки, питаме преводачката какво толкова им говори на тези момичета, познава ли ги. Тя отговори: Не, не ги познава. Говори им за икономическото положение на Турция, за политика и други подобни. Ние учудено питаме: И те го слушат с внимание? Ако беше в България, да са му теглили една майна досега. А тя каза: Ще го слушат, защото той е богат и те знаят, че могат само да научат нещо полезно от него, щом е преуспял, значи е умен.

Е, драги ми, сънародници, може ли това да се случи тук, при нас, които толкова се страхуваме от чуждо влияние и все се предпазваме от въображаеми врагове. Не, не може да се случи. Както не може да се случи хубав български филм, както не може да се случи хубава българска книга, както не може да се случи нищо от хубавото, което се случва на другите. Защото ние не мислим, ние се пазим.

Share

"Господарят на душите" от Ирен Немировски, "Духлес" - Сергей Минаев, "Момичето, което си играеше с огъня" - Стиг Ларшон, "Любов" - Елиф Шафак, и успоредно с всички тях или понякога и след се приютявам в "По следите на изгубеното време", за да не забравям какво искам от литературата, какво очаквам като читател и защо не харесвам това, което е толкова модерно сега. Като изключим "Господарят...", всичко останало може и да не се чете. Минаев ме отегчи още на 117-а страница, даже и това внимание му беше много, той не струва още от първа страница, а аз му отделих още 116 стр. внимание - халал да са му. Стиг Ларшон си е написал романите с усърдие, четат се лесно, не са отблъскващи, приятна съвременна литература, която няма претенции за класика, което е едно от достойнствата и. Преди това прочетох и първата му книга "Мъжете, които мразеха жените". Дори и да не прочета третата книга, няма да съжалявам, но не съжалявам и за прочетените две. Да припомня, че съжалявам, че дори се докоснах до онази "Четецът" - най-неморалната книга, която съм чела, направо ме омърси. Нямам пред вид връзката млад мъж - по-голяма жена, в това не виждам нищо странно, това го има и в литературата, и в киното отдавна, самата книга като начин на писане и разказване, описанието на героите - това е неморалното, не е задължително авторът да харесва героите си, но да показва такова ледено безразличие към тях..., не мога да го харесам и това е. Дори един Паулу Коелю не мога да обвиня в безнравственост, защото той съвсем откровено си пише за пари, но го прави добре, изработил си е стил, напипал е тънката струна, която да му печели много читатели. Сега защо му дадоха Нобелова награда, не е много ясно, но той самият е ясен. Ясен е и Сергей Минаев, и той това може, това е написал, на мен ми е празен и скучен, но не ме дразни, просто го зарязах.

На Ирен Немировски и Елиф Шафак трябва да се отдели малко повече време. Ще следва :))

Share