Тези дни много се ядосах. Прочетох някъде из нета, че било много лошо дето се давали по телевизията турски сериали и как се промивал мозъкът на родните телезрители. Това българинът много обича да се пише интелектуалец, да се превъзнася как цени изкуството и да твори все световнозначими неща, а най-обича да си пази родната глупотевина само защото е родна. Едно такова нещо вървеше в неделя вечерта по БНТ1 - филм на Иглика Трифонова за някакво писмо от Америка. Аз и дотам стигнах - до надписите кой е режисьорът и до първите пет минути от филма, а и кой ли нормален човек може да стигне по-далеч. Колко време може да се издържи този абсурд - двама млади, момче и момиче, се разхождат безцелно из една стая, пушат, промърморват нещо си /в бг филмите продължава нищо да не се чува/ и почват да гледат през един малък прозорец, камерата показва какво гледат няколко протяжни минути - е, гледат един голям блок с много балкони, камерата се движи от единия до другия край на този блок. Много забавно, много съдържателно и много поучително. Нищо подобно, една голяма тъпня. Моля ви, хора, спрете да правите филми, срамувам се от вас. Не ви бива и това е. Ми те турските сериали са на светлинни години по качество и мисъл пред нашите "сериозни" филми. Гледала съм няколко серии от различни сериали, повече не ме интересуват, защото на мен лично са ми скучни, а не защото съм много извисена, но не затова иде дума. Какво показват хората? Показват съвременния начин на живот и взаимоотношенията между хората, и го показват точно такъв и такива каквито са си. Няма нищо напудрено и фалшиво. Била съм известно време на гости на едно турско семейство, заможно малко над средното. Ходихме с тях на гости и посрещахме роднини, познати. Те са точно такива, каквито са във филмите, така си говорят на "како", "бате", целуват ръце на по-възрастните, младите гледат срамежливо надолу, когато им говори някой по-голям. Има ги сложните роднински връзки, клюките, недоволството от някой роднина, но когато има голям проблем, всички са заедно, обединени.

Няма да забравя един случай, който е много показателен за начина на мислене на онези хора. Отиваме в един мол, действието се развива в Измир през 2002-2003,тогава ние още не бяхме виждали молове, за да си купи домакинята ни козметика. Избира едни скъпи кремове и пудри и отиват на щанда да плащат с мъжа и. Той започва кротко и многословно да говори нещо на двете млади продавачки, а те слушат с интерес и мълчат. Мина известно време и ние, нервничейки, питаме преводачката какво толкова им говори на тези момичета, познава ли ги. Тя отговори: Не, не ги познава. Говори им за икономическото положение на Турция, за политика и други подобни. Ние учудено питаме: И те го слушат с внимание? Ако беше в България, да са му теглили една майна досега. А тя каза: Ще го слушат, защото той е богат и те знаят, че могат само да научат нещо полезно от него, щом е преуспял, значи е умен.

Е, драги ми, сънародници, може ли това да се случи тук, при нас, които толкова се страхуваме от чуждо влияние и все се предпазваме от въображаеми врагове. Не, не може да се случи. Както не може да се случи хубав български филм, както не може да се случи хубава българска книга, както не може да се случи нищо от хубавото, което се случва на другите. Защото ние не мислим, ние се пазим.

Share