Не знам какво го подкарах този дъжд, като аз дори не обичам дъжда, но за последно ще споделя едно стихотворение от Александър Вутимски.

Дъжд

Така е странно под дърветата,

когато завали дъждът.

Добро и синьо е небето,

и тихи облаци вървят.

Паважите са вече мокри

и отразяват небесата.

И бляскат вече всички покриви

от слънцето и от водата.

Така е хубаво да бъдеш

съвсем самичък, под дърветата -

да ти е много, много тъжно,

да се усмихваш несъзнателно.

И щом в далечините кротко

отмине пролетният дъжд -

ти да погледнеш хоризонта

и после да те няма вече...

Share

Нали съм блогър от един ден, пропуснала съм разни неща. Днес прочетох, че преди три месеца блогърът Пламен Петров е пуснал блогърска игра, като е разкрил своите 10 малки (мръсни) тайни. Размислих се за моите 10 и не се изненадах, че имам много повече. Това означава ли, че съм мръсница, или съм била повече от откровена със себе си. Чак пък толкова. Няма да се престаравам и аз ще ги докарам само до 10.

1. имам повече от 10 неща, които да скрия, но няма да си го слагам на сърце

2. забравих името на едно момиче от Стамболийски, което беше дошло да учи в Пловдив, но попадна в грешния клас. Някой пусна слуха, че си учи уроците, като ходи из квартирата и повтаря на глас, и така с часове. Това и докара отношение, което я принуди да смени не само класа, но и училището. Беше добра и различна. Бях заета със собствения си побъркан пубертет и не направих нищо за нея. Висока, руса, с очила, леко приведена, от Стамболийски. Където и да си, ако се познаеш, извинявай.

3. срамувам се, че не направих повече за себе си, дължа си много.

4. срамувам се, че държавата ми е толкова циганска

5. искам да съм млада, руса и синеока. Създателят е прибързал.

6. не харесвам "Задочните репортажи" на Георги Марков, дразнят ме, още съм на 50-те години на миналия век на книгата, а вече ме отвращава, всичко, барабар с автора. /имам го в електронната си книга - моето бижу, каква грешка, няма да го трия, за да ми напомня да внимавам какво си качвам

7. изпитах истинска наслада от думите на Ивлин Уо за Пикасо - "този архимошеник".

8. не обичам бира, но я пия с удоволствие

9. като минах 40, спря да ми пука, но напълнях

10. харесвам испанския сериал "Съседи"

Share

Когато не си писал дълго време, освен, разбира се, името и адреса си по разни бланки, започваш да се съмняваш в своите умения да се изразяваш, а и ти се струва, че изоставаш от съвременния свят, който скоростно развива съвременната форма на епистоларния жанр. Докато един ден един прекрасен подарък не те провокира. Прекрасната, тънка, изящна, бяла електронна книга, в която можеш да събереш целия книжен свят, всичко любимо може да бъде навсякъде с теб. Но преди да накарам Набоков да съжителства с Тери Гудкайнд, аз имах късмета да не разваля едно чудесно спонтанно приятелство. Да познаваш поетеса, е колкото вдъхновяващо, толкова и коварно, защото един ден тя издава поетична книга, а ти трябва да я прочетеш. Читателят по принцип е капризна птица - каца, кълве, плюе, задавя се, и изобщо може да разкатае фамилията на всеки автор. Получаваш книгата с приятелско посвещение и бързаш да се прибереш, за да я изгълташ, но коварната мисъл "Господи, дано след това да мога да бъда откровена" вече трови съзнанието ти. Защото е трудно да харесваш Фурнаджиев и неговия дъжд - "тича тъмен дъжда и разголил космата снага, ще преспи тази нощ" и по-нататък "като тъмен жребец, като мъж иде днеска дъжда/ и ликува пръстта, и танцуват дървета и камъни", и да харесваш женска поезия. Но "Градове и други острови" на моята даровита приятелка Станислава Станоева опроверга напълно жалките ми притеснения и нещастните ми предразсъдъци. Защото и нейният дъжд е истински - "присяда в нозете ти дъжд избелял от пътуване", а "мъжът оразмерява хоризонта. Оформя го със длани - да му стигне чак до утре". Истински са Дубровник, Тоскана, Верона, Кайро, Париж. А Цариград е огрян от слънце, "излязъл отстрани по двата бряга да изсуши прозрачната си дреха" и "под седем хълма се е спотаило времето". А колко истинска човешка сила се иска да признаеш "три пъти се отрекох от себе си" в стихотворенито "Личен апокалипсис", където катериш планина, за да търсиш смисъла на живота, който те следва по петите. Да, "Градове и други острови" вън и вътре, там и тук, и някъде другаде. Всеки може да се намери.

За Набоков и Тери - някой друг път, може да бъдат изпреварени от друга емоция.

Share