Когато не си писал дълго време, освен, разбира се, името и адреса си по разни бланки, започваш да се съмняваш в своите умения да се изразяваш, а и ти се струва, че изоставаш от съвременния свят, който скоростно развива съвременната форма на епистоларния жанр. Докато един ден един прекрасен подарък не те провокира. Прекрасната, тънка, изящна, бяла електронна книга, в която можеш да събереш целия книжен свят, всичко любимо може да бъде навсякъде с теб. Но преди да накарам Набоков да съжителства с Тери Гудкайнд, аз имах късмета да не разваля едно чудесно спонтанно приятелство. Да познаваш поетеса, е колкото вдъхновяващо, толкова и коварно, защото един ден тя издава поетична книга, а ти трябва да я прочетеш. Читателят по принцип е капризна птица - каца, кълве, плюе, задавя се, и изобщо може да разкатае фамилията на всеки автор. Получаваш книгата с приятелско посвещение и бързаш да се прибереш, за да я изгълташ, но коварната мисъл "Господи, дано след това да мога да бъда откровена" вече трови съзнанието ти. Защото е трудно да харесваш Фурнаджиев и неговия дъжд - "тича тъмен дъжда и разголил космата снага, ще преспи тази нощ" и по-нататък "като тъмен жребец, като мъж иде днеска дъжда/ и ликува пръстта, и танцуват дървета и камъни", и да харесваш женска поезия. Но "Градове и други острови" на моята даровита приятелка Станислава Станоева опроверга напълно жалките ми притеснения и нещастните ми предразсъдъци. Защото и нейният дъжд е истински - "присяда в нозете ти дъжд избелял от пътуване", а "мъжът оразмерява хоризонта. Оформя го със длани - да му стигне чак до утре". Истински са Дубровник, Тоскана, Верона, Кайро, Париж. А Цариград е огрян от слънце, "излязъл отстрани по двата бряга да изсуши прозрачната си дреха" и "под седем хълма се е спотаило времето". А колко истинска човешка сила се иска да признаеш "три пъти се отрекох от себе си" в стихотворенито "Личен апокалипсис", където катериш планина, за да търсиш смисъла на живота, който те следва по петите. Да, "Градове и други острови" вън и вътре, там и тук, и някъде другаде. Всеки може да се намери.

За Набоков и Тери - някой друг път, може да бъдат изпреварени от друга емоция.

Share