Страници

четвъртък, 26 август 2010 г.

Не знам какво го подкарах този дъжд, като аз дори не обичам дъжда, но за последно ще споделя едно стихотворение от Александър Вутимски.
Дъжд
Така е странно под дърветата,
когато завали дъждът.
Добро и синьо е небето,
и тихи облаци вървят.

Паважите са вече мокри
и отразяват небесата.
И бляскат вече всички покриви
от слънцето и от водата.

Така е хубаво да бъдеш
съвсем самичък, под дърветата -
да ти е много, много тъжно,
да се усмихваш несъзнателно.

И щом в далечините кротко
отмине пролетният дъжд -
ти да погледнеш хоризонта
и после да те няма вече...
Share

Няма коментари:

Публикуване на коментар