"Господарят на душите" от Ирен Немировски, "Духлес" - Сергей Минаев, "Момичето, което си играеше с огъня" - Стиг Ларшон, "Любов" - Елиф Шафак, и успоредно с всички тях или понякога и след се приютявам в "По следите на изгубеното време", за да не забравям какво искам от литературата, какво очаквам като читател и защо не харесвам това, което е толкова модерно сега. Като изключим "Господарят...", всичко останало може и да не се чете. Минаев ме отегчи още на 117-а страница, даже и това внимание му беше много, той не струва още от първа страница, а аз му отделих още 116 стр. внимание - халал да са му. Стиг Ларшон си е написал романите с усърдие, четат се лесно, не са отблъскващи, приятна съвременна литература, която няма претенции за класика, което е едно от достойнствата и. Преди това прочетох и първата му книга "Мъжете, които мразеха жените". Дори и да не прочета третата книга, няма да съжалявам, но не съжалявам и за прочетените две. Да припомня, че съжалявам, че дори се докоснах до онази "Четецът" - най-неморалната книга, която съм чела, направо ме омърси. Нямам пред вид връзката млад мъж - по-голяма жена, в това не виждам нищо странно, това го има и в литературата, и в киното отдавна, самата книга като начин на писане и разказване, описанието на героите - това е неморалното, не е задължително авторът да харесва героите си, но да показва такова ледено безразличие към тях..., не мога да го харесам и това е. Дори един Паулу Коелю не мога да обвиня в безнравственост, защото той съвсем откровено си пише за пари, но го прави добре, изработил си е стил, напипал е тънката струна, която да му печели много читатели. Сега защо му дадоха Нобелова награда, не е много ясно, но той самият е ясен. Ясен е и Сергей Минаев, и той това може, това е написал, на мен ми е празен и скучен, но не ме дразни, просто го зарязах.

На Ирен Немировски и Елиф Шафак трябва да се отдели малко повече време. Ще следва :))

Share