Та припомних си аз "Кралят на рибарите" във връзка с книгата "Четецът", обявена за световен бестселър. И ако тя е "световен най-добър", то за такива се обявяват какви ли не изглеждащи добре, но не струващи нищо книги. Или ценностите са променени, или има световен глад за добра литература. Може би само един Амос Оз и един Орхан Памук не са достатъчни, за да сме спокойни, че нещо се случва на литературния небосклон.

Филмите са обединяващата точка между двата романа. "Четецът" с претенцията за бестселър е родил идеята за филм, а при "Кралят..." един добър сценарий ражда роман. Какво се случва по-нататък? Изходната точка е идеята на Джон Гарднър за литературата, че тя трябва да бъде нравствена, че добрите писатели, изобщо добрите творци, извличат нравствеността на изкуството от божествената доброта. Принципите на морала са задължителни за добрата литература - идеята за добро и зло, за вяра и безверие, за силата на волята и нейните прояви. В този смисъл книгата "Четецът" е напълно безнравствена творба, която не показва никакво отношение към читателя, по-точно е напълно безотговорна пред него. Образите са изградени вяло, бледи, размити, остават ни чужди. Не разбираме нищо съществено за тях, за да можем да съпреживеем техните проблеми, при това има много страници, изпълнени с мисли на героя, които би трябвало да ни направят съпричастни към неговите преживявания. Ако авторът е разчитал на въображението на читателите за това, не му се е получило. Какво изпитва неговата героиня Хана - любов, страст, вина, съжаление... - никъде не се разбира, нито едно изречение не ни прави съпричастни към някакво нейно чувство просто защото такова не е описано, не е дори загатнато. Всичко за нея би могло да се събере в 2-минутен репортаж по новините - една жена е объркала живота си в стремежа да скрие, че е неграмотна, и толкоз. Главният герой Михаел, който разказва цялата история, също не е пощаден от авторовото безхаберие. Уж той споделя спомени, разсъждава, или поне прави опити за разсъждения, уж връзката с Хана е оставила дълбок отпечатък върху целия му живот, но и той минава страница след страница блед и неразличим. Остава невидим за читателя. От цялата книга лъха студенина. Обгърната е в мъгла. Защо е написана, към какво ни провокира, с какво ни обогатява? Отново ще цитирам Гарднър: "Изкуството учи хората, но не всяко обучение е правилно". Напразно дадени 12 лева.

За "Кралят на рибарите" - следва

Share