Няма да ставам като онези журналисти, които подхващат някаква тема и обещават да има продължение, а такова никога няма. Лошото е, че мина време и това, което исках да напиша за "Кралят на рибарите", малко поизбледня. Книгата се чете за два часа, малка и непретенциозна е, но след прочитането и остава сладкото чувство, че си присъствал на смислен спектакъл, който те е заредил с положителна енергия. Това за читателя е най-важното. Преодоляване на болката и пречистване на душата - това предлага тази книга, написана по сценария на филма.

Християнските ценности не могат да бъдат разбрани, загубили са валидността си. Те не са на мода - "Не беше в състояние да изпитва радост, но кой, по дяволите, се нуждаеше от това чувство? Джак Лукас не усещаше дори и болка. А в този отвратителен свят какво повече можеше да искаш? Никаква болка!" Опиянението от властта и парите ампутира душата и трябва да се случи нещо извънредно, за да те изкара от коловоза на самозабравата. А това извънредно нещо винаги се случва, може да бъде всичко - смърт, загуба на нещо ценно, да бъде застрашен живота ти, провидението не те подминава. То те кара да спреш, разтърсва те и не ти остава друго освен да се хванеш за онова, което си пренебрегнал - душата си. Търсиш дълбоко в сърцето си капчица запазена чувствителност към себе си и към околните. И тогава ще си заслужил някой "глупак" да ти даде чаша вода, за да утоли жаждата ти и да те спаси. А да, и да преоткриеш любовта, разбира се.

И това винаги се случва "Nel mezzo del camin di nostra vita" /"На попрището жизнено в средата"/, както казва Данте.

Share